Георги Господинов
Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената,
до която лежиш.
За вечния огън
Аз знам едни скитници, те се топлят на Вечния огън,
краката им боси, а зимата зла – молят се Богу,
там близо край Александър Невски (кандило им – Вечният огън)
и това не е Обесването на Васил Левски, не е алегория,
огънят си е огън, грее, дава им огънче за цигарите,
вечер на светлината му по-грамотните сричат “Бъ-лга-рио,
за тебе те у-мря-ха...”, па се захилят грозно,
ако има с какво, напият се, после вадят ножове,
като псета се псуват, като вълците вият по Лета
или мрат от студа върху мръсните жълти павета,
там, край вечния огън, като фасове натъркаляни
видях едни твои синове да угасват, Българийо.
Как бихте описали връзката между града и литературата?
Преди време имах една идея „Разкажи града”, после стана „Чуй града” и т.н. Но действително смятам, че градът е сам по себе си история, както и впрочем ние, ходещи истории сред улиците му. Обичам да се шляя сам и да вися по пейките, да си преписвам улици, чути случайно думи, миризмите му – от такива нетрайни неща е направен градът, както и литературата впрочем.
Как и къде си представяте най-хубавото четене на поезия в града?
На открито, в някой заден двор, ако са останали.
Коя е най-страшната буква?
Вероятно Ж. Стои като огъната решетка, прилича на животно, което е пуснало три жила, членестоного някакво, жилаво. В същото време е красива буква. И с нея започват важни неща – като живот и жена. Дотук се яви поне 7 пъти
Кой е любимият ви финал на стихотворение?
И неусетно пада вечерта... на Салваторе Куазимодо, в превод на Драгомир Петров, ако не греша.