„Скритите букви“ добиха широка популярност и станаха един от най-разпознаваемите проекти на фондацията „Прочети София“. Те са вдъхновени от пресечната точка между типографията, града и поезията.
Идея и промяна
За „Скритите букви“ се замисля художникът, илюстратор и преподавател по типография Кирил Златков още през 2012 г. По време на събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, заедно с Илия Груев обсъждат колко интересно би било да се свърже историята на улицата „Отец Паисий“ и историята на българските букви. Идеята на Кирил била хората да откриват букви на най-неочаквани места, просто докато се разхождат из улицата. Допълнителен елемент щяло да бъде организираното издирване и събиране на определена буква. Към онзи момент Кирил Златков вече има опит с акцията по „осиновяването“ на буквите, които настанява в зоологическата градина в София.
Кирил Златков споделя идеята на Боряна Зафирова и двамата заедно я предлагат на Тодора Радева, която е основател на Фондация „Прочети София“. Тя допълва идейната връзка между литературата и града и кани в проекта архитектите Анета Василева и Иван Иванов, както и поетите Анна Лазарова, Галина Николова, Георги Господинов, Иван Ланджев, Красимира Джисова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Никола Петров, Петър Чухов, Силвия Чолева, Стефан Иванов и Цочо Бояджиев.
Първоначалният идеен проект беше базиран именно на намерението буквите да бъдат скрити и буквално вписани в града. След редица институционални и финансови перипетии обаче, основната концепция претърпя сериозна редакция и се превърна в нещо напълно друго. Създадохме пейки под формата на 14 букви от кирилицата, които не могат да бъдат срещнати, изписани по този начин, в нито една от световните азбуки. Към всяка пейки имаше стихотворение, писано специално за проекта от един от четиринадесетте поети.
„Скритите букви“ за първи път в София
Пейките-букви съвсем не бяха толкова невидими, но те се намираха на неочаквани и прикрити места. Хората можеха да ги открият чрез картата, която бяхме създали или да попаднат на тях съвсем случайно. Те бяха нещо като функционални градски скулптури – едновременно бяха удобни места за четене и красиво допълваха градските пейзажи.
„Все пак, няма как човек да нахрани врабчетата, сядайки в нищото. Четящият човек е най-често седящият човек“, казва Кирил Златков.
За първи път „Скритите букви“ бяха разположени в различни точки на града през 2018 г. като част от Културната програма по време на председателството на България на съвета на ЕС. Две дискусии предшестваха тяхната поява. В началото на май 2018 г. в „Къщата за литература и превод“ гостува писателят и преводач Ян Паул Хинрихс от Холандия, с когото разговаряхме за литературното картографиране. Заглавието на дискусията бе „Да пишеш София“. Последва я още един дебат върху „Случаят „Скритите букви“ и други намеси в градска среда“, в който участваха архитект Анета Василева, художникът Кирил Златков, кураторът Владия Михайлова, Адриана Андреева и Бояна Гяурова от Студио "Комплект"
На 24 май Фондация „Прочети София“ създаде и първата Литературна разходка, чийто маршрут бе свързан изцяло с локациите на пейките-букви и литературния контекст на местата, на които се намират. През следващата година Фондацията започна да организира регулярни „Литературни маршрути“ с различни автори и водещи, които провежда всяка година от май до октомври.
През 2018 г. „Скритите букви“ получиха Награда на журито за ярки постижения в областта на културата на Столична община.
„Българските букви“
През лятото на 2019 г. проектът гостува в Париж по покана на Българския културен институт под името „Българските букви“, а в края на годината пейките-букви бяха изработени и в Рабат, Мароко по нашите скици. През лятото на 2020 г. „Българските букви“ бяха експонирани в Берлин, където се проведе и специално поетическо четене. Същата година пейките бяха акцент и на фестивала „Пловдив чете“. Отново през 2020 г. градската инсталация бе представена в Будапеща. През 2021 г. пейките-букви са били част от градския пейзаж на Брюксел, Единбург, Мюнстер и Гент. По време на своите „турнета“ в чужбина, „Българските букви“ се превръщат в истински посланици на българката поезия. Те представят историята на кирилицата и включват преведени стихотворения на 28 български поети като: Александър Вутимски, Блага Димитрова, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Николай Кънчев, Федя Филкова, Мирела Иванова, Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Цвета Софрониева, Пламен Дойнов, Иван Ланджев, Силвия Чолева, Надежда Радулова, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Петър Чухов, Галина Николова, Стефан Иванов, Анна Лазарова, Димитър Кенаров, Мария Калинова, Никола Петров, Миглена Николчина, Емануил А. Видински, Кристин Димитрова, Николай Атанасов и Аксиния Михайлова. В престоя си в различни градове пейките-букви спомагат за това хиляди хора да прочетат български поети на английски, немски и френски език. „Българските букви“ е едно от най-видимите и обсъждани български културни събития зад граница.
Нови пейки и нова визуална идентичност
Нов комплект пейки, Визуално-поетичен маршрут, изцяло нова визуална идентичност, поетическа антология и 3D мапинг са елементите, които фондация „Прочети София“ добави към може би най-разпознаваемия си проект „Скритите букви“ през 2021 г. През годината редица събития разшириха връзките между поезията, града и типографията. Новата визуална идентичност на проекта, обедини тези три линии и беше включена във всеки детайл на програма през 2021 г. Тя беше създадена от Костадин Кокаланов от Studio Frank. Беше изработен и изцяло нов комплект от 6 пейки от много по-устойчив и здрав материал. Графичният стил беше пренесен и върху самите пейки. На 11 май 2021 г. се състоя и Визуално-поетичният маршрут, състоящ се от няколко спирки с камерни поетични четения и рисуване със светлина на живо върху различни повърхности в града.
3D Mapping и поетическа антология
На 10 и 11 септември на фасадата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ беше прожектиран 3D мапингът на „Скритите букви“. Създаден от Полина Герасимова (Poliforma), внушителният визуален разказ бе посветен на езика като дом, на нюансите на общуването, на идентичността и разбирането на другите. Основни герои са онези уникални букви, чиито графичен образ отразява специфичните звуци, от които е съставен езикът ни. Поезията за 3D мапинга е написана от Стефан Икога, а музиката е на Kan Wakan. В рамките на тези два дни бе представена и поетическата антология „Скритите букви“, която включва по 10 стихотворения от всеки от четиринадесетте поети, участващи от самото начало в проекта.