Как бихте описали връзката между града и литературата?

Като жива. Хората тъгуват, радват се, четат, растат, пишат, сънуват, мечтаят в града. Бих се радвал по-често да са щастливи от града си и да искат да останат там, където се намират. Да се чувстват на мястото си и да не копнеят за преместване или напускане. Това зависи от определени усилия и грижи за хората, които трябва да се положат.

Как и къде си представяте най-хубавото четене на поезия в града?

От години искам да присъствам или участвам в четене в храм, в църква, в синагога, в джамия, в крипта или параклис. Тези пространства смиряват, създават уединение, концентрират смисъла, помагат да се надскочим, да се вслушаме. Това са неща, които и поезията прави. Затова си мисля, че тя би звучала като у дома си между стените (или кориците?) на тези религиозни сгради.

Коя е най-страшната буква?

Понякога е „О“, когато виждаш липси и нули навсякъде. Понякога пеперудата на „Ж“ се превръща в размахал ръце диктатор. Понякога „Ъ“ прилича на покрит с качулка палач, нарамил брадва на рамо. Понякога е „Ъ“, когато даже дума не можеш да обелиш пред страховете си, защото вече са те оглозгали.

Кой е любимият ви финал на стихотворение?

Поантата на 66-ти сонет на Шекспир: „Охотно с тази смрад се бих простил,/но как да те оставя, друже мил?“(в превод на Валери Петров)