Да нямаш собствен глас
и за да зазвучиш
да трябва да се свържеш
с някой друг.
Какво ли е това –
нерадостна съдба
или безценно щастие?
Кога се раждат думите
кога съзряват
кога изгубват
тихата си девственост
кога се женят
и кога
семействата им
закърняват
и се превръщат
в лепкави клишета
кога започват
да изневеряват
да раждат
извънбрачни небеса
да полудяват
да убиват
да посягат на живота си –
с надеждата
в отвъдното да срещнат
истински поет
Макар да изглежда законна, тя е много по-вълнуваща от един обикновен брак. В нея непрекъснато се случва нещо ново, а старото се преражда като произвежда свежи чувства и смисли – непрестанно и неуморно.
В някой лунапарк – поетите ще четат с безжични микрофони от виенското колело, от люлки и въртележки, в стаята с кривите огледала, пред срелбището. И, вместо от фриволна музика, цялото пространство наоколо ще бъде огласено от стиховете им.
Най-страшната буква е алената. Имам предвид романа с това заглавие на Натаниъл Хоторн.
- Ни дума! — каза Финдли.