Силвия Чолева (1959) е поет, писател, издател и журналист. Има публикувани шест стихосбирки – последната е „От небето до земята“ (2015), две книги с фрагменти, един роман „Зелено и златно“ (2010), книга с разкази „Гошко“ (2013), две пиеси и сценарий за късометражния филм „Майка ми“ с режисьор Светла Цоцоркова. Поезията й е превеждана на различни езици. Носител на Националната награда за поезия „Иван Николов”. Работи в БНР, програма „Христо Ботев”, където води предаване за култура. През 2012 г. основава заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за поезия “ДА”.

кой е този град

в който жените
седят по тротоарите
стиснали глави в ръце
като ученички
медицинските топки
в часа по физическо
град в който
тъгата се просмуква
и не изчезва
дори в събота вечер
в оскъдната светлина на лампите
в силуетите зад стъклата
по фасадите по улиците
в безпричинно веселите тълпи
безпризорните кучета и деца
в миризмата им в шума
в колите трамваите автобусите
някакви се целуват
започва да ръми
гръмва пиратка
толкова излишни подробности
за да се преживее вечерта

Това е едно малко стихотворение

В него не става дума за световните проблеми и политиката
Нито за философския камък или съвременната философия
Нито за вселената и бъдещия живот на Марс
Нищо нищичко не се споменава за античността и големите цивилизации
Неекологично е замърсява спокойствието
Нелюбезно и политически некоректно
То е съвсем обикновено стихотворение
Просто се държи естествено
Не употребява сложни думи
Отплесва се и не следва логиката
Разсеяно е
Прекалява с непозволени субстанции
А като реши да се стегне
Обръща се с гръб да си дояде супата
Най-вече го занимава същността на нещата
Върти се около любовта и смъртта
Омръзнали на всички
Които още четат
Гледа в нищото и вижда следи
От други такива стихотворения
И както е почнало отникъде
Наникъде свършва

Как бихте описали връзката между града и литературата?

Брак без любов.

Как и къде си представяте най-хубавото четене на поезия в града?

Като флашмоб на 20 различни места – улици, заведения, административни сгради, училища, болници, обществен транспорт, молове, и т. н. На необичайни места най-вече. Да бъде направен от доброволци.

Коя е най-страшната буква?

Ер малък е най-безстрашната – не може сама, няма звук... А най-страшната – не знам.

Кой е любимият ви финал на стихотворение?

Премълчаният.